Тази история е видяна през чисти детски очи. Започна с раждането на едно (малко странно) дете. Детето първоначално се чувстваше като в мъгла. С всяко утро се бореше и постигаше много, но нямаше спомени от отминалия ден. Постепенно започна да запомня някои неща. Като например предмети (лъжицата, с която всеки ден го хранеха; възглавницата с жълтото пате, на която спеше всяка нощ). Силно запечатваше емоции - най-вече усмихнатите лица на роднините му. А също - странните движения и смешните звуци, които издаваха възрастните в негово присъствие. Понякога се случваше да страда - когато сънуваше необясними, но страшни светове или когато се стряскаше на яве. И това натъжаваше чистата му детска душа. Постепенно започна и да разбира. Беше един ден на около 4-5 годишната му възраст, детето играеше на пода и нещо го накара да погледне ръцете си. Усещането, което изпита, беше много странно. Знаеше, че това са неговите длани и в същото време недоумяваше, че са толкова малки. Стана му смешно и някак леко и свободно. "Това са моите малки детски ръце. Това съм аз и отново съм тук. Това е моят нов шанс!" - мислите идваха някъде дълбоко от душата му и то повярва, че е силно и че е способно да извърши големи добрини на този свят....Както казах в началото, това бе едно малко странно дете. Най-странни бяха очите му. Те бяха изпълнени с тъга и всеопрощаващо търпение...С годините детето се научи на много неща. Беше му трудно, защото знаеше, че е различно от другите. Понякога успяваше да "опитоми" заобикалящата го действителност. Но повече му беше трудно да се приспособи, защото отдавна не се бе връщало тук. Сърцето му бе разбивано от предателства, загуби и раздели. Самото то грешеше не веднъж. Но колкото и да се оскърбяваше  душата му, никога не забравяше онова, което знаеше по начало: "Всеки човек заслужава уважение. Един заради острия му ум. Друг - заради голямото му сърце. Нищо друго не е по-ценно от човешкия живот, най-важни в него са откритите взаимоотношения между хората." Когато поотрасна, детето разбра, че жизнено важно за него е да не изгуби вярата си. Нея то бранеше с всяко ново утро...