Беше късен следобед. В дневната, пред телевизора първокласникът „нижеше“ с трепереща ръка първия ред с буква „Л“. Госпожата беше поръчала да напишат в домашната тетрадка по пет реда ръкописни букви „Л“ /главни и малки/. Най-много трябваше да внимава за наклона и еднаквия размер на буквите. От съсредоточение момчето бърчеше нос. Изплезеният му език следваше във въздуха движенията на ръката. Пръстите му побеляваха от силното стискане на химикала.

    Неочаквано ръката му трепна и в долния десен ъгъл на листа се появи една малка мастилена точица:

- „О, тук е толкова студено! Страх ме е и съм самотна. Твърде много празнота!“

    Момчето въздъхна нетърпеливо. Духна върху върха на писалката и нервно продължи. А от разтърсващите движения на ръката му се образува голямо мастилено петно, на сантиметри от точката:

- „Защо трепериш в ъгъла, точице? Аз мога да те стопля. Само трябва да се влееш в мен. Какво чакаш, подай ми ръка?“

- „Не мога да те последвам“ - категорично отвърна тя. „Аз съм само мастилена точка, но имам мечти! Искам да постигна много! Да съм нужна и полезна. Да стана част от нещо голямо. Да открия щастието за себе си.“

- „ Ти губиш! Аз не мечтая. Не знам какво искам, но живея за момента. И не познавам разочарования и страх.“

    Мастилената точка се почувства още по-самотна и изплашено помисли: „Не бива да се отказвам. Аз ТРЯБВА да послушам сърцето си! А То ми казва да не спирам да мечтая и да се стремя да намеря дома си. ЛЮБОВ, търся само малко истинска любов, споделена потребност, общо бъдеще, смисленост, цялост“.

    Нещо прекъсна размислите й. Момчето беше стигнало до нейния ред. Забеляза я и се намръщи. „Точно сега ли? Тъкмо, когато приключваше ли трябваше да се появи?“ После стисна здраво химикала и решително, започвайки от мастилената точка, изписа буква еднаква по наклон и размери с останалите. Ученикът се усмихна. Беше готов с домашното и беше доволен. Топлина обля мастилената точица и тя се почувства успяла и горда. Тя бе в началото, част от нещо смислено и голямо. И в сърцето й имаше истинска любов.

    „Истинското винаги остава, не се губи във времето“ - помисли си малката мастилена точица. „Истинските приятели, истинските успехи, истинските мечти! Може би в това да се изгубя има смисъл. За да се върна към себе си по-можеща, по-успяваща, по-зряла.“