Блогът на lightstar :: Надеждата

Надеждата умирала последна казват. Идва време да премисля народната мъдрост за себе си. Изправена пред вероятно не последната си житейска битка, размишлявам върху варианти. Какво казват по-мъдрите, какво казва вътрешният ми глас, какво времето ще покаже...
Този път направих всичко по силите си. Всичко до последния детайл. Всичко според високите ми изисквания.
Сега е време на очакване и надежда. И размисъл. Дали резултатът ще е положителен? Какъв ще е изходът този път? Кога най-после ще се случи дългоочакваният успех? Близо ли съм до целта? Или никога няма да успея напълно.
Задавам си въпроси и чакам.
Заслушвам се във вътрешните си усещания. Какво ще ми кажат те?
Не знаят. Лутат се. Веднъж са обнадеждени, в следващия миг се свиват от съмнения.
Казват, че за да спечелиш, трябва да умееш да губиш.
Ето ме слаба отново пред себе си. Отново угаснали надежди. Пак борба.
Всичко трябва да започне отначало за поред път. Вдишам
дълбоко...Господи, колко е трудно! Но все пак, всеки път по-леко е...
Трябва да съм силна. Издишам. Поредният неуспех не може да ме спре. Знам, че няма да се откажа лесно. Продължавам. Преоценила това, което имам. Трябва да забравя онова, което можех да имам. И да продължа да се стремя към онова, което трябва да постигна.
Питам се понякога защо го правя.
За къде съм така устремена?
Бих могла да съм най-обикновена, като другите...
Но аз бързам напред. А дали е нагоре?
Ето тук се намесва надеждата. Че дори и загубила поредната битка, ще спечеля войната...

Нагоре