Така или иначе прошката е част от човешките взаимоотношения. Замисляме се над нея или не, изказваме ли я или не. Защото дори и не целенасочено злонамерено, случва се да засегнем човек или да се обидим от думи, действия, които всъщност не целят да ни наранят. Противното (да не прощаваме) според мен означава да живеем изолирано, да не допускаме никой до истинските си чувства и емоции. Всъщност, когато аз лично стигна до прошката, за мен вече няма значение кой крив, кой прав (в повечето случаи сгрешили са и двете страни), важното е да се помиря с човека и да се усмихвам свободно отново :-)

Поздрави и от мен, Silence!