Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
29.07.2009 20:06 -
Пораснахме ли?
Автор: lightstar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2054 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 20:07
Прочетен: 2054 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 29.07.2009 20:07
Понатрупали сме вече близо три десетилетия. Бяхме малки на 10 и имахме много да учим пред себе си, за което разчитахме на родители и учители. Бяхме големи на 20 и способни да градим живота си спрямо собствените си разбирания за успех и свобода. Сега отново сме малки и търсим опора в приятели. На децата си казваме, че са малки да разберат, само защото ни е страх да признаем, че с времето ставаме все по-объркани за собствените си емоции и чувства. Броим на пръсти нещата, които осмислят живота ни и хората, които истински ни познават. Уверяваме по-възрастните ни родственици, че сме добре и бързаме да демонстрираме професионален и материален просперитет. И все по-често нямаме обяснение за самотата си. И колкото по-силно желание имаме да говорим, толкова по-малко стават хората, които да ни чуят и разберат. Затрупваме се с вещи. Организираме екскурзии. Празнуваме рождени дни. И поне за няколко дни забравяме за самотата си. Поемаме отговорности. Оправдаваме доверие. Постигаме успехи. И в тези моменти като че забравяме, че се страхуваме. Готвим с вдъхновение. Възпитаваме с вдъхновение. Събуждаме се с надежда. Въпреки разбитото си сърце. Въпреки неосъществените мечти. Въпреки болката, белязала душата ни. Раняват ни, раняваме, прощаваме. И пропъждаме отново самотата си. Сега знаем, че сме големи и отговорни за начина, по който се развива (или не) живота ни. А така ни се иска да сме малки отново. Сега сме достатъчно големи, за да знаем също, че не всичко зависи от нас. Че много рядко мечтите се сбъдват точно така, както сме искали. Че много рядко първата и най-силна любов е любовта на живота ни. Че много малко са миговете на пълно щастие. Сега сме достатъчно големи и примирени. И все пак се вълнуваме и очакваме с надежда онова, което предстои...
Богатите , Олигарсите (Евреи и подставен...
СЛАФЧО ПЛЮЩИ ОТ БАКАТА СОЦ-КЮФТЕТА
15 ПРИЧИНИ ДА ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
СЛАФЧО ПЛЮЩИ ОТ БАКАТА СОЦ-КЮФТЕТА
15 ПРИЧИНИ ДА ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Търсене
За този блог
Гласове: 1534
Блогрол
